Да накажем ли детето

Да накажем ли детето

Няма как, понякога се налага да накажем детето, за да му покажем, че дадена постъпка е неправилна.

  • Когато наказваме, НАКАЗАНИЕТО НЕ БИВА ДА СЕ ОТРАЗЯВА ПО – НИКАКЪВ НАЧИН НИТО НА ПСИХИЧНОТО, НИТО НА ФИЗИЧЕСКОТО ЗДРАВЕ НА ДЕТЕТО.
  • Когато наказваме, НАКАЗАНИЕТО НЕ БИВА ДА НИ СЛУЖИ, КАТО УНИЖЕНИЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ. Каквото и да е направило не е нужно да използваме нашата сила, като унижение на човешкото достойнство на детето.
  • Когато искаме да накажем детето, но ИЗПИТВАМЕ СЪМНЕНИЕ ДАЛИ ДА ГО НАКАЖЕМ ИЛИ НЕ, ПО-ДОБРЕ ДА НЕ ГО НАКАЗВАМЕ.
  • Когато наказваме, ПЪРВИЯТ ПЪТ НАКАЗАНИЕТО ЗА ДАДЕНА ПОСТЪПКА Е НАЙ-ВАЖНО, АКО НЕ ГО НАКАЖЕМ ПЪРВИЯТ ПЪТ, СЛЕД ТОВА, КОЛКОТО И ДА ГО НАКАЗВАМЕ, ТО ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА ПРАВИ ТАКА.
  • Когато наказваме, ПО-ДОБРЕ Е ДА НЕ НАКАЖЕМ ДЕТЕТО, ОТКОЛКОТО ДА ГО НАКАЖЕМ СЪС ЗАКЪСНЕНИЕ.
  • Когато наказване, ДЕТЕТО НЕ БИВА ДА ИЗПИТВА СТРАХ ОТ НАКАЗАНИЕТО, А ОТ НАШЕТО ОГОРЧЕНИЕ. Понякога наказанието не може да се избегне, детето трябва да знае това, но не да прилагаме своя гняв върху него.
  • Когато наказваме, КАКВОТО И ДА Е СТАНАЛО, НЕ БИВА ДА ОТНЕМАМЕ НА ДЕТЕТО ЗАСЛУЖЕНА ПОХВАЛА ИЛИ ПОДАРЪК, ПОЛУЧЕНИ ОТ НАС ИЛИ НЯКОЙ ДРУГ.
  • Когато наказваме, НАКАЗАНИЕТО НЕ БИВА ДА КАРА ДЕТЕТО ДА СЕ СЪМНЯВА В НАШИТЕ ЧУВСТВА. Нараняваме детето, когато то не е сигурно, че го обичаме, то се страхува, не толкова от наказанието, колкото от нашето предварително недоволство и неразбиране.

Всички понякога изпитваме гняв, изпитват го и децата, нека ги оставим да излеят своя гняв, защото той се натрупва и оказва влияние върху детската личност.

Нека бъдем реалисти и да приемаме чувствата на детето, такива, каквито са: „струва ми се, че си много ядосан“, „май не си много доволен“ и т.н.

Когато детето споделя някоя своя тревога, можем да се постараем да го разберем и да се отнесем сериозно – „Не мога да рисувам“ – рисуването не е лесно, а изобразяването на някои предмети е трудна работа.

Да накажем ли детето
4.2 (84.48%) 183 глас[а]