Да общуваме с детето

Да общуваме с детето

Всеки човек през целия си живот изпитва нужда от общуване, но безспорно твърде красноречиво тя се проявява през детството. Малкото бебе се нуждае от храна, въздух, обич, нежност, но също и от общуване с присъщите му средства – усмивки, звуци, движения и така колкото повече възприятия, впечатления и информация получава то от външния свят, толкова повече се увеличава потребността му не само от емоционално общуване, но и от смислени контакти с възрастните.

По-късно се явява и желанието от общуване и съвместна дейност с връстниците. Пълноценното общуване се реализира на основата на умението и уважението – думите да не накърняват както детското, така и родителското самоуважение, да проявяваме разбиране към детето и след това да поставяме изисквания и съвети.

Да похвалим ли детето:

  • Не бива да хвалим детето, когато не е постигнало нещо със собствени усилия – физически, умствени или душевни.
  • Не е нужно да го хвалим повече от два пъти за едно и също нещо.
  • Не бива да го хвалим и от съжаление
  • Не е нужно да го хвалим водени от собственото си желание да му се харесаме
  • Трябва да се стремим, колкото се може по-малко да сравняваме детето с другите деца, конкуренция не е нужна, защо да му натякваме „виж той какво прави, а ти”.
  • Важно е детето да бъде уверено, че е добро, че не е по-лошо от другите деца.
  • Изключително значение има предварителната похвала и одобрение, да помогнем на детето да вярва в себе си.
  • Ако имаме възможност е добре да похвалим детето още сутринта, това е добро начало за целия ден , един положителен транплин.

Когато отправяме похвала можем да се съобразим тя да бъде отнесена само за усилията и постиженията на детето, а не за неговия характер и качества на личността му.

Да общуваме с детето
4.3 (85.6%) 168 глас[а]