Всеки човек през целия си живот изпитва нужда от общуване, но безспорно твърде красноречиво тя се проявява през детството. Малкото бебе се нуждае от храна, въздух, обич, нежност, но също и от общуване с присъщите му средства – усмивки, звуци, движения и така колкото повече възприятия, впечатления и информация получава то от външния свят, толкова повече се увеличава потребността му не само от емоционално общуване, но и от смислени контакти с възрастните.
По-късно се явява и желанието от общуване и съвместна дейност с връстниците. Пълноценното общуване се реализира на основата на умението и уважението – думите да не накърняват както детското, така и родителското самоуважение, да проявяваме разбиране към детето и след това да поставяме изисквания и съвети.
Да похвалим ли детето:
- Не бива да хвалим детето, когато не е постигнало нещо със собствени усилия – физически, умствени или душевни.
- Не е нужно да го хвалим повече от два пъти за едно и също нещо.
- Не бива да го хвалим и от съжаление
- Не е нужно да го хвалим водени от собственото си желание да му се харесаме
- Трябва да се стремим, колкото се може по-малко да сравняваме детето с другите деца, конкуренция не е нужна, защо да му натякваме „виж той какво прави, а ти”.
- Важно е детето да бъде уверено, че е добро, че не е по-лошо от другите деца.
- Изключително значение има предварителната похвала и одобрение, да помогнем на детето да вярва в себе си.
- Ако имаме възможност е добре да похвалим детето още сутринта, това е добро начало за целия ден , един положителен транплин.
Когато отправяме похвала можем да се съобразим тя да бъде отнесена само за усилията и постиженията на детето, а не за неговия характер и качества на личността му.
