
Децата проявяват капризи, когато искат независимо от всичко да бъдат изпълнени желанията им. Когато не сме съумели на време да спрем капризниченето, малкото дете е способно да направи бурна сцена, без да се съобразява с никакви възражения, само и само да се изпълни неговото искане.
Разбираемо е защо това поведение на детето е доста неприятно и носи големи огорчения на родителите. Това не е полезно и за самото дете, защото в последствие може да се превърне в негова неизменна черта, с възрастта не се преодолява, а проблемът става по-сериозен. Никой родител не иска детето му със сълзи и викове, крясъци и търкаляне по пода да изпада в истерия за всяка дреболия и незначителни неща.
Малкото дете се ръководи от собствените си желания и стремежи. Дори малкото бебе плаче, когато е гладно, мокро и се нуждае от внимание, по този начин то иска да покаже, че се нуждае да бъдат задоволени неговите потребности. С течение на времето потребностите се увеличават, появяват се и такива, които родителите не мислят, че трябва да бъдат задоволени и често пъти са прави.
Идва обаче ден, когато детето разбира, че с това си поведение успява да накара родителите да изпълнят неговото искане и желание. Няколко успешни опита и то осъзнава, че тропането с крак, викането, плачът са сигурен начин да постигне своето. Затова е необходимо да се хване началото и да не се отстъпва още от първия път. Капризите се задълбочават, поради прекалената отстъпчивост пред детските желания. Детето вече желае да бъдат задоволени всичките му прищевки.
Естествено, че детето не бива да се оставя гладно, да не му се обръща внимание, но на желанията му трябва да се отделя достатъчно, но не прекомерно внимание.
За преодоляването на каприза най-сигурният начин е спокойното му игнориране, защото често пъти повишеното внимание от страна на възрастните поддържа детския каприз. Когато от начало стопираме и не позволим нещото да се случи, детето ще разбере, дори и да си поплаче, че не всичко е позволено.
Ако е възможно, е добре да разсеем детето от предмета на каприза, да насочим вниманието му към нещо, което не поражда подобна реакция.
Не всички деца са капризни. Но всички деца капризничат понякога. Капризите от време на време могат да се дължат на преумора, превъзбуда, натрупване на впечатления, здравословен проблем. Когато в такива случаи родителите реагират спокойно, епизодичният изблик на каприз няма да прерасне в лоша черта на характера на детето.